2 авг. 2009 г., 12:29

Влакът...

889 0 0

 Βλακъттм...

Ние бяхме две влюбени деца

на гара, потънала в мрак и самота,

чакаме влака, който ще разбие нашите сърца.

 

И ето го, пристига,

не чака, не пита...

Ръцете ти студени, зажаднели,

чувствам как ме притискат...

 

По моето лице - горчиви сълзи,

във твоите очи - ужасна болка...

Твоето сърце - тупти,

моето - опитва се да каже "сбогом"...

 

Ти тръгваш

и чакаш да кажа "остани",

но не мога, сърцето ме боли

и не мога да спра сълзите си...

 

Ти тръгваш, а зад теб се чува:

"Не тръгвай, остани, ще ми липсваш"

Аз чакам нашата поредна среща,

за малко обич зажадняла...

 

Вече съм сама!

Чувам гласове в моята глава!

Те казват:

"Не тъжи, той не заслужава твоите сълзи..."

 

Как да забравя любовта,

питам се сега...

Обичам те и винаги ще е така,

просто не мога да живея в лъжа...

 

 

Посвещавам това на човека, който

                              промени живота ми напълно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...