2 авг. 2009 г., 12:29

Влакът...

887 0 0

 Βλακъттм...

Ние бяхме две влюбени деца

на гара, потънала в мрак и самота,

чакаме влака, който ще разбие нашите сърца.

 

И ето го, пристига,

не чака, не пита...

Ръцете ти студени, зажаднели,

чувствам как ме притискат...

 

По моето лице - горчиви сълзи,

във твоите очи - ужасна болка...

Твоето сърце - тупти,

моето - опитва се да каже "сбогом"...

 

Ти тръгваш

и чакаш да кажа "остани",

но не мога, сърцето ме боли

и не мога да спра сълзите си...

 

Ти тръгваш, а зад теб се чува:

"Не тръгвай, остани, ще ми липсваш"

Аз чакам нашата поредна среща,

за малко обич зажадняла...

 

Вече съм сама!

Чувам гласове в моята глава!

Те казват:

"Не тъжи, той не заслужава твоите сълзи..."

 

Как да забравя любовта,

питам се сега...

Обичам те и винаги ще е така,

просто не мога да живея в лъжа...

 

 

Посвещавам това на човека, който

                              промени живота ми напълно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...