Влез
Спокойно влез, отворил съм широко
душата, разградил съм си за теб,
но не кради от нея, щото пазя надълбоко
това, което тя не пожела... за теб.
Широко отворѝ заключените двери
към моето, сърце голямо и ранено,
поискай всичко мое, само разбери –
за нея винаги ще плаче наранено.
А най-добре от прага прегърни ме,
защо да бавим неизбежното сега,
когато с теб съм – докосни ме
не искам нищо... само теб в нощта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados
