Влез
Спокойно влез, отворил съм широко
душата, разградил съм си за теб,
но не кради от нея, щото пазя надълбоко
това, което тя не пожела... за теб.
Широко отворѝ заключените двери
към моето, сърце голямо и ранено,
поискай всичко мое, само разбери –
за нея винаги ще плаче наранено.
А най-добре от прага прегърни ме,
защо да бавим неизбежното сега,
когато с теб съм – докосни ме
не искам нищо... само теб в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Тодоров Все права защищены
