20 oct 2009, 11:14

Вляво от епицентъра

  Poesía » Otra
631 0 5

мислиш ли
че си стигнал до извора ми
и ще сложиш чешма
за да пускаш и пиеш
когато си жаден

 

аз самата не зная
къде се намират
Ниагарите ми

 

а когато ти казвам
ела
да се къпем заедно
голи
имам предвид
точно онзи лъч след дъжда
пречупен
от капката
върху най-високия цвят
на Аврамовото дърво
онзи храст
със лилави конусовидни съцветия

 

имам предвид
точно онзи следобед
в четири без 15

 

и изгледа точно
от онази скала
на три стъпки
вляво
от епицентъра
на сърцето ми

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...