Когато ме докоснеш,
всичко сякаш си отива
и оставаш само ти в моята глава.
Прегърнеш ли ме,
се разтапям нежно
под силата на твоята ръка.
Щом устните ти моите докоснат,
тогава спираш ми дъха
и чувствам, сякаш мога... да, аз мога да летя!
Ти ме караш да се смея,
да се радвам на деня.
Когато съм с теб, ми идва да запея.
Погледна ли в очите ти
- започвам да горя.
Кога успя така да ме омаеш?
Кога успя да ме плениш така?
Не знам...
не искам и да зная.
Има ли значение това?
За мене само ти си важен.
За мене ти си всичко на света!
© Теодора Михайлова Todos los derechos reservados