19.02.2011 г., 15:03

Влюбена

1K 0 0

Когато ме докоснеш,
всичко сякаш си отива
и оставаш само ти в моята глава.

Прегърнеш ли ме,

се разтапям нежно
под силата на твоята ръка.
Щом устните ти моите докоснат,

тогава спираш ми дъха
и чувствам, сякаш мога... да, аз мога да летя!
Ти ме караш да се смея,
да се радвам на деня.
Когато съм с теб, ми идва да запея.
Погледна ли в очите ти

- започвам да горя.
Кога успя така да ме омаеш?

Кога успя да ме плениш така?
Не знам...

не искам и да зная.
Има ли значение това?
За мене само ти си важен.
За мене ти си всичко на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...