Бездомен вятър ли ме буди,
или бе вик
на нощна птица?
Или съня ми лек прокуди
Луна -
със златна колесница?
Дали пък тя не ме покани
и аз със нея
да пътувам.
И своите сърдечни рани
със звезден прах
да излекувам?
Поканата ù ще приема.
И тя самотница -
горката.
С безброй звезди е обкръжена,
но влюбена е -
във Земята.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados