Бездомен вятър ли ме буди,
или бе вик
на нощна птица?
Или съня ми лек прокуди
Луна -
със златна колесница?
Дали пък тя не ме покани
и аз със нея
да пътувам.
И своите сърдечни рани
със звезден прах
да излекувам?
Поканата ù ще приема.
И тя самотница -
горката.
С безброй звезди е обкръжена,
но влюбена е -
във Земята.
© Славка Любенова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
