29 abr 2007, 3:04

влюбена съм още

  Poesía
1.5K 0 16

Винаги съм те желала -
още щом те зърнах...
Във сърцето ми остана -
кръв със кръв се свърза!

Твоята съдба  във мен
огнено преплува.
Исках те, а пък не смеех
в път до теб да тръгна.  

Като слънце ме изгаряш -
зарево червено!
През годините минавам
с жаждата по тебе...

Век раздяла или месец -
(все е тъжно време)...
По-разпален,
по-разбуден
споменът беснее.  

Във сумрака на душата ми
си ален белег -
млада съм,
не исках стряха
търсех ветровете.

Но сърцето ми
дълбоко
в себе си те носи.
В дива тръпка поболях се -
влюбена съм още.  

Винаги ще те желая...
ослепях за тебе.
Двамата сме луди (зная)...
Неопитомени.

Виното ти да изпия -
тръпна премаляла...
Дай ми чаша... и наливай!
Дано дъно няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...