Дрезгав глас, страдание безсилно,
китара във пустиня от копнеж...
Тълпа във транс, крещяща силно,
страст, кариера във цъфтеж!
Пуши си цигарата унил,
глас в безсилие се задушава...
На публиката със талант е угодил,
но нищо този мъж не утешава!
Любов изпитва, но не знае към какво!
Да е обичан - него го убива...
Сърцето му е сред тълпа само,
душата - нежна, недостъпна, сива!
Той за мен е сродната душа,
споделям мъката му празна.
Уби го него любовта...
на публиката му, омразна!
Родих се аз години след смъртта му,
спусъкът живота му отне...
Влюбих се, тъй страстно, в песента му,
с нея той сърцето ми превзе!
Дрезгав глас, страдание безсилно,
китара във пустиня от копнеж...
Тълпа във транс, крещяща силно,
страст, кариера във цъфтеж!
© Диагноза Депресия Todos los derechos reservados