Дрезгав глас, страдание безсилно,

китара във пустиня от копнеж...

Тълпа във транс, крещяща силно,

страст, кариера във цъфтеж!

Пуши си цигарата унил,

глас в безсилие се задушава...

На публиката със талант е угодил,

но нищо този мъж не утешава!

Любов изпитва, но не знае към какво!

Да е обичан - него го убива...

Сърцето му е сред тълпа само,

душата - нежна, недостъпна, сива!

Той за мен е сродната душа,

споделям мъката му празна.

Уби го него любовта...

на публиката му, омразна!

Родих се аз години след смъртта му,

спусъкът живота му отне...

Влюбих се, тъй страстно, в песента му,

с нея той сърцето ми превзе!

Дрезгав глас, страдание безсилно,

китара във пустиня от копнеж...

Тълпа във транс, крещяща силно,

страст, кариера във цъфтеж!