8 dic 2011, 15:08

Вместо молитва 

  Poesía » Otra
642 0 5

Изгубихме се някак с тебе, Господи...

Не идвам вече в бялата ти църква.

И ти не идваш в мислите ми бродещи.

Доброто някак с лошото обърках.

Раздадох и последната си риза.

Подавах си и другата страна.

Душата си на другите орисах.

Раздавах се на всички на света.

И вземаха от мене с пълни шепи,

приятели, любовници, познати.

И давах аз, додето се изчерпах

и станах и за мене непозната.

Запалих си спасителните мостове.

И само смоци има в мойта пазва.

Изгубихме се някак, с тебе, Господи...

А имах нужда в нещо да повярвам.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??