Вместо молитва
Изгубихме се някак с тебе, Господи...
Не идвам вече в бялата ти църква.
И ти не идваш в мислите ми бродещи.
Доброто някак с лошото обърках.
Раздадох и последната си риза.
Подавах си и другата страна.
Душата си на другите орисах.
Раздавах се на всички на света.
И вземаха от мене с пълни шепи,
приятели, любовници, познати.
И давах аз, додето се изчерпах
и станах и за мене непозната.
Запалих си спасителните мостове.
И само смоци има в мойта пазва.
Изгубихме се някак, с тебе, Господи...
А имах нужда в нещо да повярвам.
© Мариета Караджова All rights reserved.
