25 sept 2014, 0:00

Внезапен порив за нежност

653 0 1

Внезапен порив за нежност

 

Направих нещо, казах някои неща,

които ти наистина не заслужаваш,

а после се събуди в мене съвестта

и чувствам се виновна ти, че страдаш...

 

Бях импулсивна, не трябваше да го казвам,

нито да правя неща без твое знание,

не си направил нищо, а те наказвам,

и се питаш защо е това състрадание...

 

Тъжно ми е, че не съм това момиче,

което мислиш всъщност че съм,

че не колкото трябва те обичам,

че понякога други докосвам в моя сън...

 

И въпреки това за тебе много ме боли,

ти си страхотен и това не заслужаваш,

затова покорно в прегръдката ти се свих

и те целувах и целувах до забрава...

 

Понякога влюбена, друг път безразлична,

понякога груба, друг път нежна като дете,

не си сигурен колко и кога те обичам,

но бие за мен постоянно твоето сърце...

 

„Какъв е този порив за нежност у мен изведнъж?”,

изненадан, объркан ме питаш неволно...

„Пак осъзнах, че си най-страхотния мъж

и в момента се чувствам ужасно виновна...”

  01.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиховете ти ми напомнят за мен самата,само че аз нямам смелост да пиша за тези неща...Бих добавила и още нещо,само че не ми се ще всички да го четат,както и да е-харесват ми стиховете ти,ще прочета и останалите.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...