9 nov 2024, 14:19

Внезапен спомен 

  Poesía » Del paisaje, Otra
111 0 8

 

 

Ето... зазорява над хълмовете стари.

Дочувам клепало нейде издалече 

като ранобуден напорист кълвач.

И мъглите бавно като стари баби

се повличат мълчешком подир здрача,

да сторят място на идващия ден.  

 

Проплака птица откъм близките чукари -

проследих я додето слънцето пресèче,

и очи присвил в лъчите спомних, как

обичал съм да бродя из тез дъбрави

като дете - да се промушвам през шубрака,

да слушам бъбривото поточе опиянен...

 

Добър ден!

© Д.и.м.о. Кривия Кривак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??