Ето... зазорява над хълмовете стари.
Дочувам клепало нейде издалече
като ранобуден напорист кълвач.
И мъглите бавно като стари баби
се повличат мълчешком подир здрача,
да сторят място на идващия ден.
Проплака птица откъм близките чукари -
проследих я додето слънцето пресèче,
и очи присвил в лъчите спомних, как
обичал съм да бродя из тез дъбрави
като дете - да се промушвам през шубрака,
да слушам бъбривото поточе опиянен...
Добър ден!
© Д.и.м.о. Кривия Кривак Todos los derechos reservados