21 may 2011, 22:37

Внезапно

  Poesía
774 0 1

Не цъфтяха розите във този ден

и гората не очакваше пробуда,

не изгаряше сърцето тихо в мен,

нито хората мълвяха, че съм луда.

Слънцето не грееше за нас

и дори не станах аз щастлива,

не треперех в онзи час,

бях уплашена, но не и жива.

Беше просто тъжен зимен ден,

просто ден – със нищо по-различен,

прашен, сив, обикновен,

после каза ми, че ме обичаш.

Любовта не идва със фанфари,

нито със любовно-страстни нощи,

щом внезапно грубо те опари,

чак тогава, чак тогава искаш още!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта наистина изгаря.Но човек сам избира тези ,,мъки,,.Поздрав за стиха!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....