Не цъфтяха розите във този ден

и гората не очакваше пробуда,

не изгаряше сърцето тихо в мен,

нито хората мълвяха, че съм луда.

Слънцето не грееше за нас

и дори не станах аз щастлива,

не треперех в онзи час,

бях уплашена, но не и жива.

Беше просто тъжен зимен ден,

просто ден – със нищо по-различен,

прашен, сив, обикновен,

после каза ми, че ме обичаш.

Любовта не идва със фанфари,

нито със любовно-страстни нощи,

щом внезапно грубо те опари,

чак тогава, чак тогава искаш още!