21.05.2011 г., 22:37 ч.

Внезапно 

  Поезия
623 0 1

Не цъфтяха розите във този ден

и гората не очакваше пробуда,

не изгаряше сърцето тихо в мен,

нито хората мълвяха, че съм луда.

Слънцето не грееше за нас

и дори не станах аз щастлива,

не треперех в онзи час,

бях уплашена, но не и жива.

Беше просто тъжен зимен ден,

просто ден – със нищо по-различен,

прашен, сив, обикновен,

после каза ми, че ме обичаш.

Любовта не идва със фанфари,

нито със любовно-страстни нощи,

щом внезапно грубо те опари,

чак тогава, чак тогава искаш още!

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта наистина изгаря.Но човек сам избира тези ,,мъки,,.Поздрав за стиха!
Предложения
  • Ти бе звукът на моята китара, и всеки дъх на тебе посветих. Бе всеки следващ лист от календара, и мн...
  • Не ме интересува кой си ти – ни име, нито образ ме привличат. Гласът ти като вятъра шепти и изгревът...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...

Още произведения »