Не цъфтяха розите във този ден
и гората не очакваше пробуда,
не изгаряше сърцето тихо в мен,
нито хората мълвяха, че съм луда.
Слънцето не грееше за нас
и дори не станах аз щастлива,
не треперех в онзи час,
бях уплашена, но не и жива.
Беше просто тъжен зимен ден,
просто ден – със нищо по-различен,
прашен, сив, обикновен,
после каза ми, че ме обичаш. ...