17 abr 2022, 21:28

Водоравно

  Poesía
892 0 0

Един човек стоеше замислен под дъжда. 

А, кислородната атака не спираше да предизвиква дробовете в гърдите му да дишат по-дълбоко…

О, колко тихо е, в моментите когато денят се жени за нощта…

Очите се затварят, а умът се рее истински високо. 

 

Да, тъмно е. И хладно, влажно… 

На някой хора им навява тъжни чувства, кофти ги подтиска.

Водата люлката е на живота, трябва ли ни показно? 

Или природата към душите е съдистка?

 

Дали е за съзнанието филтър? 

Или е спирка, за да намалим с една идея динамиката, която ни обзема…

Човекът влиза ли в конфликт със своя Алтер, 

и тази среща дава ли му или му отнема?

 

На тихо казват срещите в главата са ни чести.

Преплитат се в желанието да са първи мисли, чувства, изводи или пък проблеми…

Във нас е силата да сме готови да направим хиляди арести, 

и да сложим край на трудните дилеми.

 

В дъжда личи си истински кои сме!

Измива грим, сълзи прикрива, напомня мястото ни в природата къде е…

Все бързаме да скрием под чадъра своите глави, 

а не оставяме тленното със Всемира да се слеее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...