24 feb 2010, 15:18

Война

  Poesía » Otra
474 0 0

Взрив, огромен тътен,
летят шрапнели на взривена граната.
Поредния убит те гледа с поглед мътен,
картината е като че идва Сатаната.

Картечни изстрели пищят и свистят.
Падат останки от сгради.
Очите гледат врага и горят.
Няма ги вече ония велики фасади.

Стрелбата не спира за миг дори,
пада поредният прострелян в главата,
пада и се просва на земята.
Пламък на омраза в сърцата гори.

Боят продължава безспир,
дъжд вали, а ние все така сме в окопа,
погледаш полето, било някога зелена шир,
вали из ведро, като че започва потопа.

Чуват се моторни звуци и търкане на вериги,
и последва изстрел,
и след това дим и... смърт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...