Взрив, огромен тътен,
летят шрапнели на взривена граната.
Поредния убит те гледа с поглед мътен,
картината е като че идва Сатаната.
Картечни изстрели пищят и свистят.
Падат останки от сгради.
Очите гледат врага и горят.
Няма ги вече ония велики фасади.
Стрелбата не спира за миг дори,
пада поредният прострелян в главата,
пада и се просва на земята.
Пламък на омраза в сърцата гори.
Боят продължава безспир,
дъжд вали, а ние все така сме в окопа,
погледаш полето, било някога зелена шир,
вали из ведро, като че започва потопа.
Чуват се моторни звуци и търкане на вериги,
и последва изстрел,
и след това дим и... смърт.
© Ивайло Todos los derechos reservados