10 feb 2016, 13:45

Война

681 0 1


Винаги съм искал да бъда войник.
Нямам чин и униформа, нито оръжие.
Но ето на война съм, само моя собствена.
В битка съм срещу много хора,
неразбрани и лишени от първични чувства,
както е по време на сражение.
Нямам истински куршуми, към тях засилвам само думи.
Във Война съм, но по-често със себе си.
Мразя се  в пъти по-силно отколкото се обичам.
Ето ви войник паднал в боя
-Кръвта ти се лее в повече  от сълзите.
И ето вече тялото умира, не усещаш кръвта си.
Сега всичко,  което чувстваш се излива от очите ти
и ето я истинска война.
Сам съм срещу гнева си, но ако натисна спусъкът,
няма да има кой да ти разкаже, че пак ще ме боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivo Dimchev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...