Feb 10, 2016, 1:45 PM

Война

  Poetry » Love
680 0 1


Винаги съм искал да бъда войник.
Нямам чин и униформа, нито оръжие.
Но ето на война съм, само моя собствена.
В битка съм срещу много хора,
неразбрани и лишени от първични чувства,
както е по време на сражение.
Нямам истински куршуми, към тях засилвам само думи.
Във Война съм, но по-често със себе си.
Мразя се  в пъти по-силно отколкото се обичам.
Ето ви войник паднал в боя
-Кръвта ти се лее в повече  от сълзите.
И ето вече тялото умира, не усещаш кръвта си.
Сега всичко,  което чувстваш се излива от очите ти
и ето я истинска война.
Сам съм срещу гнева си, но ако натисна спусъкът,
няма да има кой да ти разкаже, че пак ще ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ivo Dimchev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...