30 mar 2025, 9:49  

Война без опиат

  Poesía » Civil
494 4 10

Война без опиат.

Войници под шрапнели.

Ракетите летят!

Деца… осиротели!

Куршуми, хора, степ.

Окопи под земята.

Забрадки  с  черен креп

вятърът подмята!

А в бункера в Сибир 

един  “велик” диктатор

чертае “Руский мир”

със кръстове  в  земята!

 

 

Юри Йовев 

март 2025 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, Мария, Стойчо, Ели!!! 😊❤️🍀
    Благодаря ви, приятели!
  • Войната е най-ужасното нещо та света!
  • Руският свят е много разтегливо понятие.
    Един Генералисимус с грузински произход Го искаше от Атлантически океан до Тихи океан,Елцин беше доволен само да му отстъпят Европа (което е същото желание в наследство по инерция от Сталин!)...
    Владимир Владимирович е скромен!
    Иска да притежава освен това и Аляска!
    Докато мистър Тръмп освен Канада пледира пред Дания за лошо стопанисване на Гренландия!🙉
  • Толкова точно го е казала Роси, определяйки нашия разрушителен свят, Юри! 😥Душата ми се свива, като си помисля каква жестокост ще наследят децата ни, кой и как ще ги научи на обич и толерантност?
  • Свят, който убива децата си, който не цени човешкия живот, където индивиди наречени човеци се обръщат с гръб към разрухата, за да не пречи на гледката им, такъв свят е прогонил, за съжаление! Толкова е тъжно!

Кал, креп и детски сълзи 🇧🇬

Мое скъпо дете, ти си плакало днес.
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти ...
674 9 21

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...