6 nov 2016, 18:00

Война със съвест е зарята

  Poesía
659 0 0

Сякаш, че започваше война.
Гърмяха си парите поголовно.
Светеше от пъстрата заря -
тържествено, необичайно, невиновно.

 

В Сомалия не ще ги разберат,
но кой сега към бедните поглежда?
Богатите сега пари гърмят,
а бедните се молят със надежда.

 

Местото ми къде е в този фарс?
Кому е нужна тази канонада?
Обстревалт сякаш Юпитер и Марс,
а нищо от небето все не пада.

 

Преди във памет, скланяхме глави.
Днес всеки повод вече е гърмежи.
Дори небето вече не гърми
и плаши се от земните бумтежи.

 

Ушите ми от питанки бучат.
Война със съвест явно е зарята.
Ония дето тук ще ме винят,
нека обяснят ми правилата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...