6 нояб. 2016 г., 18:00

Война със съвест е зарята

660 0 0

Сякаш, че започваше война.
Гърмяха си парите поголовно.
Светеше от пъстрата заря -
тържествено, необичайно, невиновно.

 

В Сомалия не ще ги разберат,
но кой сега към бедните поглежда?
Богатите сега пари гърмят,
а бедните се молят със надежда.

 

Местото ми къде е в този фарс?
Кому е нужна тази канонада?
Обстревалт сякаш Юпитер и Марс,
а нищо от небето все не пада.

 

Преди във памет, скланяхме глави.
Днес всеки повод вече е гърмежи.
Дори небето вече не гърми
и плаши се от земните бумтежи.

 

Ушите ми от питанки бучат.
Война със съвест явно е зарята.
Ония дето тук ще ме винят,
нека обяснят ми правилата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...