Войник
И бе оставила тя стаята му същата,
каквато беше и преди, когато
с целувка майчина пред къщата
войник го прати миналото лято.
Оставила бе всичко непокътнато -
сританата топка под леглото,
разхвърляните дрехи в дъното,
праха по рафтовете и перотo,
с което той с мастило пишеше
на момичето, което беше срещнал
веднъж на плажа във Ахтопол.
И всяка вечер тя го чакаше сама.
Задрямваше, предейки на верандата.
Вратичката на двора отключваше. Тъма
гнездеше в душата й открадната.
Но той бе там, в надеждата й пуста -
бе се врекъл: "Мамо, само месец-два!
Нима баща ми напразно ни напусна,
нима заслужено с куршум умря?"
И бе оставила тя стаята му същата,
каквато беше и преди, когато
с целувка майчина пред къщата
войник го прати миналото лято...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Тодоров Todos los derechos reservados
