ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
9 ago 2009, 19:49

Войник 

  Poesía » Otra
769 0 7




И бе оставила тя стаята му същата,
каквато беше и преди, когато
с целувка майчина пред къщата
войник го прати миналото лято.

Оставила бе всичко непокътнато -
сританата топка под леглото,
разхвърляните дрехи в дъното,
праха по рафтовете и перотo,
с което той с мастило пишеше
на момичето, което беше срещнал
веднъж на плажа във Ахтопол.
И всяка вечер тя го чакаше сама.
Задрямваше, предейки на верандата.
Вратичката на двора отключваше. Тъма
гнездеше в душата й открадната.
Но той бе там, в надеждата й пуста -
бе се врекъл: "Мамо, само месец-два!
Нима баща ми напразно ни напусна,
нима заслужено с куршум умря?"

И бе оставила тя стаята му същата,
каквато беше и преди, когато
с целувка майчина пред къщата
войник го прати миналото лято...






© Александър Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??