Свети. Някога срещнах волна сълза,
отпечатък е тя на миг свободна тъга,
заключена зад сладостта в моите очи,
в загадъчната картина на плачеща дъга.
Волна сълза - слово на зелената ми душа,
виждам в теб дума неизказана.
Първа като волната дъга
ще се предаде тя чиста на страстта.
Пресушена от пролетните ветрове,
замръзва щом идва зимата.
Плодородна почва родила топлина,
събужда цветята от съня.
© ДИМА Todos los derechos reservados
Прекрасно чувство от стихът ти.
Тъжно и жестокост е да се оценява със слаб.
Щом аз харесах -Волна сълза и Проститутката,значи по -незабравим начин пишеш.Ще прочета всичките ти стихове.На които не съм поставил оценка или коментар,не са ме впечатлили ,но смисълът им ще е смислен-зависи от подредбата на думите.