16 oct 2007, 21:39

Воля

  Poesía
1.1K 0 2
 

Воля


Тази вечер пия аз за тебе -

напук на болката, напук на суетата!

За мен не значиш нищо, мина време,

откакто ми затръшна ти вратата.

И плаках, биех със юмруци,

сълзи се стичаха по бледото лице,

но днес те няма - има само звуци

- ударите на самотното сърце.

Днес дори ще потанцувам -

в прегръдка топла във едно със самотата,

ще изпия чашата до дъно

и ще преглътна на раздялата горчивината.

Ще запаля свещ, но не за да се моля,

а да благодаря за силата и за куража,

да преодолея болката и мойта воля

на тебе "Не" завинаги да кажа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...