16 oct 2007, 21:39

Воля

  Poesía
1.1K 0 2
 

Воля


Тази вечер пия аз за тебе -

напук на болката, напук на суетата!

За мен не значиш нищо, мина време,

откакто ми затръшна ти вратата.

И плаках, биех със юмруци,

сълзи се стичаха по бледото лице,

но днес те няма - има само звуци

- ударите на самотното сърце.

Днес дори ще потанцувам -

в прегръдка топла във едно със самотата,

ще изпия чашата до дъно

и ще преглътна на раздялата горчивината.

Ще запаля свещ, но не за да се моля,

а да благодаря за силата и за куража,

да преодолея болката и мойта воля

на тебе "Не" завинаги да кажа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...