16 oct 2007, 21:39

Воля

  Poesía
1.1K 0 2
 

Воля


Тази вечер пия аз за тебе -

напук на болката, напук на суетата!

За мен не значиш нищо, мина време,

откакто ми затръшна ти вратата.

И плаках, биех със юмруци,

сълзи се стичаха по бледото лице,

но днес те няма - има само звуци

- ударите на самотното сърце.

Днес дори ще потанцувам -

в прегръдка топла във едно със самотата,

ще изпия чашата до дъно

и ще преглътна на раздялата горчивината.

Ще запаля свещ, но не за да се моля,

а да благодаря за силата и за куража,

да преодолея болката и мойта воля

на тебе "Не" завинаги да кажа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...