Воля на духа

Подсъзнателна пустош

в мен все цари,

извиквам понякога спомените,

а душата ми от тях се гневи.

Одухотворена от слънцето -

обляна в лъчи,

а вечер от сребристите нишки

на Луната огряна,

но... нещо все не достига.

Искам да полетя над земята...

Искам да избягам далеч

от ежедневната сивота в душата,

от настоящето, което се мени

с повторение от многократно безсилие,

от бъдещето да съм беззащитна.

Искам да избягам

от прегръдката на самотата, тъгата -

обезвереното време,

в което се лутам без посока.

Да намеря нов път

за новото, което ме чака.

Етюд несъизмерим

за моите критерии,

но толкова правдив -

пропит от моето безверие...

Заваляха едри дъждовни капки

в душата ми всичко, което рисувах

размиха набързо без четки...