Восък в свещта
Мечтая (глупак) за нещо, което
да отрича е всеки готов.
Мечтая (глупак) да срещна в морето
аз капка чиста любов.
Но зная, ще кажете вие наети -
остави я ти тази любов -
тя е само утеха за болни поети,
в душата си срещнали зов.
И така да е, искам да страдам
по нейния пагубен път -
във нейния пламък да падам,
да обелва тя моята плът.
Че дори да ме целия свие
на сълза от средвосъчен сън,
дори сърцето ми вътре да гние,
аз не бих търсил път за навън.
Тъй че знам, че дори да загина,
дори да загубя, дори и да спра,
дори любовта си сам да подмина
посред някой гъста тълпа,
аз все подир нея ще тичам,
на шестнайсет вечно (глупак),
ще я търся във всяка жена, ще се вричам
и отричам от нея. И пак!
И ако от мене един ден остане
една сълза само - восък в свещта,
моят пламък би струвал хиляда,
ако твоя запали в нощта.
Защото любовта не гасне...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Тодоров Todos los derechos reservados
