19 abr 2009, 0:32

Возкресение

  Poesía
1K 0 14

Глас камбанен въздуха погали
и звездите ярко засияха.
От небето ангелски хорали
над земята сякаш зазвучаха.

Свещите трептяха като свила,
радостта изпълваше сърцата,
светла мисъл бе се настанила
върху всички хора по лицата.

Храмовете, пълни със надежда
и с народ, различни поколения,
за събитието ярко – се зареждаха,
за Иисусовото Възкресение...

Погледите стигаха Голгота
като птици, търсещи храна...
Благославяй, Господи, живота,
нека да отеква честността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...