19.04.2009 г., 0:32

Возкресение

1K 0 14

Глас камбанен въздуха погали
и звездите ярко засияха.
От небето ангелски хорали
над земята сякаш зазвучаха.

Свещите трептяха като свила,
радостта изпълваше сърцата,
светла мисъл бе се настанила
върху всички хора по лицата.

Храмовете, пълни със надежда
и с народ, различни поколения,
за събитието ярко – се зареждаха,
за Иисусовото Възкресение...

Погледите стигаха Голгота
като птици, търсещи храна...
Благославяй, Господи, живота,
нека да отеква честността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....