22 nov 2013, 22:20  

Врабчова есен

  Poesía
1K 0 4

 


Есента разсипа огърлица
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.

Куп белички пари за черен ден 
мъглите преброяват с  весел звън,
пък с ласките на залеза червен
мечета осребряват зимен сън.

Врабецът е изискан, но крадец.
Със сабя от перо на сив орел
превзе трезора. Старият хитрец
затрупа го в къртичия тунел.

И пак парите в нивите зари - 
а лихвите ще чакаме напролет,
когато нов живот се зароди
и птиците се върнат с весел полет.

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...