22 nov 2013, 22:20  

Врабчова есен

  Poesía
993 0 4

 


Есента разсипа огърлица
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.

Куп белички пари за черен ден 
мъглите преброяват с  весел звън,
пък с ласките на залеза червен
мечета осребряват зимен сън.

Врабецът е изискан, но крадец.
Със сабя от перо на сив орел
превзе трезора. Старият хитрец
затрупа го в къртичия тунел.

И пак парите в нивите зари - 
а лихвите ще чакаме напролет,
когато нов живот се зароди
и птиците се върнат с весел полет.

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....