Nov 22, 2013, 10:20 PM  

Врабчова есен

  Poetry
1K 0 4

 


Есента разсипа огърлица
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.

Куп белички пари за черен ден 
мъглите преброяват с  весел звън,
пък с ласките на залеза червен
мечета осребряват зимен сън.

Врабецът е изискан, но крадец.
Със сабя от перо на сив орел
превзе трезора. Старият хитрец
затрупа го в къртичия тунел.

И пак парите в нивите зари - 
а лихвите ще чакаме напролет,
когато нов живот се зароди
и птиците се върнат с весел полет.

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...