Nov 22, 2013, 10:20 PM  

Врабчова есен

  Poetry
1K 0 4

 


Есента разсипа огърлица
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.

Куп белички пари за черен ден 
мъглите преброяват с  весел звън,
пък с ласките на залеза червен
мечета осребряват зимен сън.

Врабецът е изискан, но крадец.
Със сабя от перо на сив орел
превзе трезора. Старият хитрец
затрупа го в къртичия тунел.

И пак парите в нивите зари - 
а лихвите ще чакаме напролет,
когато нов живот се зароди
и птиците се върнат с весел полет.

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...