Колко е тиха вратата към моята душа,
а колко са мръсни стените,
изцапани с кал от съдбите.
И нито лампа, нито свещ,
огряват празните ъгли.
Тежки завеси, в прах от забравени мечти,
скриват светлината от чуждите лъчи.
Там ме търси!
Сред виковете на тихите врати.
Аз съм там и мечтая,
за нова врата, свещ и стая.
© Karasu Tengu Todos los derechos reservados