24 dic 2020, 12:49

Врата 

  Poesía
229 0 0

Колко е тиха вратата към моята душа,

а колко са мръсни стените,

изцапани с кал от съдбите.

И нито лампа, нито свещ,

огряват празните ъгли.

Тежки завеси, в прах от забравени мечти,

скриват светлината от чуждите лъчи.

 

Там ме търси!

Сред виковете на тихите врати.

Аз съм там и мечтая,

за нова врата, свещ и стая.

 

© Karasu Tengu Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??