Врата пред мен, която се отвори
Вратата на душата ми простена
докосната от ледените пръсти
на вятъра, дошъл да ме потърси.
Живота ми е ненаписани поема
и облаците толкова са гъсти...
Но вярвам - Слънцето от тях ще ме отърси.
И със Надежда тихо в мен стаена
с Вяра силна трижди се прекръстих...
Родена в удара между стоманата и кремъка
пожар запали в мене Любовта...
Пречистиха ме пламъците пъстри!
Изви се път пред мен, по който да поема...
Врати пред мен отвори Вечността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
