31 oct 2017, 23:03

Вратата 

  Poesía » De amor
1380 0 1

Изкривените лица ... , и ограбени сърца!

Разпиляната сълза ... на хиляди зърна!

Пресъхнала уста в задушаваща зора!

                Крещи за помощта на отминалата я съдба!

               

                                . . .

 

-„ ... Виждам ...! По-добре ми е така! “

 

Зов за тишина в озаряващата тъмнина.

Но гърми и грачи настрана

                озлобена тя ...

                                оназ душа ...

И не ще да отговори за злощестите си ... собствени дела!

Ръмжи, гори и тряска ... –

                в просторните нивя.

Отрова черна хъска ... –

                в красивата снага.

 

                                . . .

 

Но дъждът проливен във нощта,

                във нея,

                                в есента,

                ще отмие със своите синкави пера

илюзията – романтично черна,

                затваряйки желязната врата!

© Делия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??