Сивото време е спряло.
Без тебе умира денят.
Нощта тъмносиня дошла е
в небето звезди не горят.
Часовете унило се влачат
не бързат почти не вървят.
Уморени минутите плачат
изпълнени с болка скърбят.
Полъх от ледени спомени
бавно превзема светът.
Нежни слова отдавна говорени
бързат и те да умрат.
София
07.06.2016 г.
© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados