В тази времева матрица,

в която ни зарешетиха всинца,

аз съм не на място,

за мен е някак тясно...

Духът ми полудял е

и окован все витае,

търси някъде пролука

да издими от този пъкъл.

В него дните са еднакви,

след радости мъката ни дави,

мечтите са миражни,

все с надежди "да се оправим".

А щастието какво е?

Да се нахраниш, в детето свое

да се влюбиш, в другия - понякога,

когато не ти е само секс тояга...

Че да чувстваш,

наистина да чувстваш

този някого

вече толкоз рядко

днес се случва...

И те манипулират под индиго

да си роб на времето безлико,

да си прашинката, която тихо

в тяхната война измели биха...

Не, решетките са с дупки,

с дух трябва да ги чупим

и с ръце, свикнали да месят,

зора от слънце и луна да смесим...