18 ene 2008, 15:42

Време е

1.1K 0 33
Време е да кажеш
"сбогом", мила,
но не на твоята
любов.
Нея запази
в сърцето си,
да те топли
във света суров.

Помоли я
тихо да го връща
в сънищата
пак при теб.
Там със обич
ти ще го прегръщаш
и ще шепнеш клетви,
с благослов.

Плачеш ли? Недей!
Било е писано.
Бог дари те
с истинска любов,
но в живота
често е орисано
да разделя пътищата...
за добро.

Тръгвай, скъпа, там...
за някъде.
Погледни
към своята душа.
А на него
пожелай му щастие,
сбъднат път,
богатство, свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам те за стиха!!!
  • прекрасно е,и колко си благородна и великодушна,такива като теб вече се броят на пръсти
  • "Плачеш ли? Недей!
    Било е писано.
    Бог дари те
    с истинска любов,
    но в живота
    често е орисано
    да разделя пътищата...
    за добро."
    Таня,разтърси ме!!!
    Знаеш че съм почитателка на стиховете ти!
  • Светла болка има в твоя стих!
    Светла и красива!Страхотна си!!!
  • Никой не трябва да съди съдбата
    да дели на мое и твое
    но щом веднъж сторена е "злината"
    вярвай от днес, че за добро е!...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...