Те бяха чудни времена,

когато лудо се обичахме.

Летяхме сякаш със крила,

на вечна обич

се обричахме.

Те бяха чудни времена!...

Те бяха златни времена,

когато лятото ни грееше.

На дните буйната река

ромонеше

и сладко пееше.

Те бяха златни времена!...

Но идат тъжни времена,

в сърцата - есенно мълчание.

Забавя пулса си кръвта,

спокойна,

тиха обичта ни е.

Ах, идат тъжни времена!...

Ще дойдат тежки времена,

ще легнат преспи във косите ни.

От болки и от теглила

душите ни

ще са преситени.

Ще дойдат тежки времена!...