26 мая 2011 г., 20:56

Времена

576 0 0

 

 

Те бяха чудни времена,

когато лудо се обичахме.

Летяхме сякаш със крила,

на вечна обич

се обричахме.

Те бяха чудни времена!...

 

Те бяха златни времена,

когато лятото ни грееше.

На дните буйната река

ромонеше

и сладко пееше.

Те бяха златни времена!...

 

Но идат тъжни времена,

в сърцата - есенно мълчание.

Забавя пулса си кръвта,

спокойна,

тиха обичта ни е.

Ах, идат тъжни времена!...

 

Ще дойдат тежки времена,

ще легнат преспи във косите ни.

От болки и от теглила

душите ни

ще са преситени.

Ще дойдат тежки времена!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...