1 jul 2016, 8:23

Времето

  Poesía
1.2K 1 2

Движа се в безкрайността.

Едно и също всеки ден,

същият график от мен.

Защо, не знам.

 

Защо сме устроени така?

Защо сме свикнали така със света?

Защо времето вместо Бог е дошло?

Всеки бърза нанякъде.

 

Хората умират,

страх ги е, че животът свършва.

И времето ги прекършва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Хубаво е, че се замисляш за живота. Харесва ми, че задаваш въпроси - не е нужно всеки от тях да има отговор, но е тръпка търсенето му. Имаш доста интересен стил

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...