Jul 1, 2016, 8:23 AM

Времето

  Poetry
1.2K 1 2

Движа се в безкрайността.

Едно и също всеки ден,

същият график от мен.

Защо, не знам.

 

Защо сме устроени така?

Защо сме свикнали така със света?

Защо времето вместо Бог е дошло?

Всеки бърза нанякъде.

 

Хората умират,

страх ги е, че животът свършва.

И времето ги прекършва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря
  • Хубаво е, че се замисляш за живота. Харесва ми, че задаваш въпроси - не е нужно всеки от тях да има отговор, но е тръпка търсенето му. Имаш доста интересен стил

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...