23 oct 2018, 11:57

Времето на мечтите

  Poesía » Civil
699 0 6
Йонка Янкова

 · 

Времето на мечтите

Днес ще изкъпя цветята в сърцето си,
ще очаквам проливен дъжд 
да освежа паметта си,
да погледна през прозореца на моята душа 
и слънцето и хората,
посадили цветята на вечността.
А сърцето ми ще пророни две сълзи,
ще разбърка всички парещи спомени до болка
и ще полети като гълъбче бяло в небесата.
Няма да го спра, да полети,
да обича, да захвърли омразата
и да не докосва никого,
да оставя след себе си протегнати ръце
замръзнали от времето на мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...