23.10.2018 г., 11:57

Времето на мечтите

698 0 6
Йонка Янкова

 · 

Времето на мечтите

Днес ще изкъпя цветята в сърцето си,
ще очаквам проливен дъжд 
да освежа паметта си,
да погледна през прозореца на моята душа 
и слънцето и хората,
посадили цветята на вечността.
А сърцето ми ще пророни две сълзи,
ще разбърка всички парещи спомени до болка
и ще полети като гълъбче бяло в небесата.
Няма да го спра, да полети,
да обича, да захвърли омразата
и да не докосва никого,
да оставя след себе си протегнати ръце
замръзнали от времето на мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...