14 abr 2014, 1:04

Връбница

  Poesía » Otra
997 0 12

На Връбница. Света Неделя.
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.

И свещи, и зелени клонки,
и просякинята с дете.
Един търгува със иконки,
друг се навърта да краде.

А-а, моята душа ли? Там е.
Ама и тя едни ги върши!
Стои в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.

И да ни поведе безмълвна,
и без да знае накъде,

слепците, мен и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде. 

 

(от "СтиховеЙ")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • светла, поетична душа си ти, Рай...
  • БРАВО!
  • Велики четвъртък е!


    И аз, и ти, и той... сме просто хора.
    Тук търсим своят път... (както в гората),
    но други често съдим без умора...
    Изземвайки на Господа правата.
    Затуй във храм ще вляза сутринта
    и пред олтара ще склоня главата,
    за грешки свои искам да се извиня
    и благодаря -
    за всичко, що отрежда ми Съдбата.
    Във този божи дом съм малко странен гост,
    че може би го рядко посещавам...
    Да бях на маса, щях да вдигна тост
    и да разкажа, че вече не на силните,
    а на смирените се възхищавам...
    Трепери пламъкът на мойта свещ...
    от развълнуваното ми дихание...
    Не знам молитви... ни църковна реч.
    О, Господи... прости ти моето незнание...
    Аз тихо тук, при теб ще постоя...
    Наум ще се помоля... със вълнение -
    „Не искам много... нека моята Душа
    Живота да приема със радост, благодарност и смирение.
    И нека във делата ме води Любовта,
    във всичките ù измерения..."
  • Май и аз започвах да помъдрявам-след обиколките около празните заключени храмове с желанието да се помоля за здраве.Празникът ми свърши,но "алъш-вериша"-продължава с пълна сила...Да са ни Честити и Светли Великденските празници!
  • Чудесно, Райсън!Хубаво стихо!Мъдро!
    Оценявам го по достйнство!
    Поздрави от мен и хубав ден!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...