14.04.2014 г., 1:04

Връбница

999 0 12

На Връбница. Света Неделя.
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.

И свещи, и зелени клонки,
и просякинята с дете.
Един търгува със иконки,
друг се навърта да краде.

А-а, моята душа ли? Там е.
Ама и тя едни ги върши!
Стои в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.

И да ни поведе безмълвна,
и без да знае накъде,

слепците, мен и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде. 

 

(от "СтиховеЙ")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • светла, поетична душа си ти, Рай...
  • БРАВО!
  • Велики четвъртък е!


    И аз, и ти, и той... сме просто хора.
    Тук търсим своят път... (както в гората),
    но други често съдим без умора...
    Изземвайки на Господа правата.
    Затуй във храм ще вляза сутринта
    и пред олтара ще склоня главата,
    за грешки свои искам да се извиня
    и благодаря -
    за всичко, що отрежда ми Съдбата.
    Във този божи дом съм малко странен гост,
    че може би го рядко посещавам...
    Да бях на маса, щях да вдигна тост
    и да разкажа, че вече не на силните,
    а на смирените се възхищавам...
    Трепери пламъкът на мойта свещ...
    от развълнуваното ми дихание...
    Не знам молитви... ни църковна реч.
    О, Господи... прости ти моето незнание...
    Аз тихо тук, при теб ще постоя...
    Наум ще се помоля... със вълнение -
    „Не искам много... нека моята Душа
    Живота да приема със радост, благодарност и смирение.
    И нека във делата ме води Любовта,
    във всичките ù измерения..."
  • Май и аз започвах да помъдрявам-след обиколките около празните заключени храмове с желанието да се помоля за здраве.Празникът ми свърши,но "алъш-вериша"-продължава с пълна сила...Да са ни Честити и Светли Великденските празници!
  • Чудесно, Райсън!Хубаво стихо!Мъдро!
    Оценявам го по достйнство!
    Поздрави от мен и хубав ден!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...