Все ми е есен

25 feb 2011, 10:48

Poesía

531 0 2

Едно ми е есенно такова

и сякаш - не мозък, а олово

изглежда в главата ми има,

че толкова боли и тежи ми.

Преследват ме облаците снощни,

надвиснали над мен буреносни,

едни такива, бяло-зелени,

от мента и мастика сътворени.

Метежна есен все ме преследва,

настига ме и пак ме обсебва;

а Ван Гоговите слънчогледи

чудато от стената ме гледат...

Навънка жита и ечемици

назрели жълти, като жълтици,

и един въпрос в мен напира:

"Как ечемикът става на бира?"

Едничък сезон за мене има

и няма пролет, лято, ни зима,

ала живея в свят чудесен,

пия, пея и все ми е есен!

Златко Станоев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

oktalz (Златко Станоев)

2011-02-25T23:34:34+02:00

Нещо не те разбрах, pumuckl...
pumuckl (Елена)

2011-02-25T12:00:18+02:00

Има бира,мента и мастика...
Каква ти есен тука?!
Напил си се като мотика,
сега си кОпай махмурлука