Все ми е есен
Едно ми е есенно такова
и сякаш - не мозък, а олово
изглежда в главата ми има,
че толкова боли и тежи ми.
Преследват ме облаците снощни,
надвиснали над мен буреносни,
едни такива, бяло-зелени,
от мента и мастика сътворени.
Метежна есен все ме преследва,
настига ме и пак ме обсебва;
а Ван Гоговите слънчогледи
чудато от стената ме гледат...
Навънка жита и ечемици
назрели жълти, като жълтици,
и един въпрос в мен напира:
"Как ечемикът става на бира?"
Едничък сезон за мене има
и няма пролет, лято, ни зима,
ала живея в свят чудесен,
пия, пея и все ми е есен!
Златко Станоев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златко Станоев Всички права запазени
