15 sept 2006, 13:10

Все някой

Poesía

864 0 4

Все някой трябва да си тръгне пръв
без да поглежда повече назад,
дори да опустее подир туй светът,
да няма рай, да няма даже ад.

Да си вземе всяка топла дума,
да си прибере дори съня,
дори да не съзира пътя,
да върви до сутринта.

Мрак и студ след него да бушува,
да завладее всичко адски бяс,
все някой пръв да тръгне трябва,
но този някой... няма да съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

JRok (Юли)

Не е задължително да си тръгва някой - освен ако не е обречено предварително, а то не беше ;о)

2007-03-28T15:17:26+03:00
ria (Гергана Иванова)

Много ми хареса. Кратко, точно и ясно.

2006-09-16T12:31:02+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Не искам да съм този който
обръща се,пръв тръгва-никога.
Не мога да ти нараня сърцето,
но ти,ти ще го сториш-някога.

Поздрав за стиха и усмивка в ноща.

2006-09-15T22:43:10+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Хубав стих! Не е лесно да си тръгнеш...

2006-09-15T15:05:26+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0